По-необичайни пожелания за новата 2020 година

След повече от седмица от новата година, започнах да си давам сметка, че може и да не сме си направили най-хубавите пожелания за 2020. Защо? Не понеже не сме си пожелали страхотни неща, а защото май просто не сме ги дообмислили достатъчно. Това, от което наистина имаме нужда не е просто “щастие, късмет и успех”.

Затова искам да спомена нещо, което често пренебрегваме, а ни е много нужно. Решителността. Истината е, че никой от нас няма да се събуди на 1-ви януари - по-щастлив, по-красив, с по-подреден живот или нещо подобно. Затова колкото и хубави да са целите, които си поставяме за новата година, колкото и да ги пишем в планерите си или да разказваме за тях на приятелите си - те нямат никакъв смисъл докато не запретнем ръкави и не положим усилия да работим за тях.

Но пък хубавото е, че в абсолютно всеки момент можем да направим нещо малко, което да допринесе за успеха и постигането на тези заветни цели, мечти или както там си ги нарича всеки. :) Понякога един имейл, един разговор, едно обаждане могат да бъдат първата стъпка в правилната посока и могат да ни помогнат и едновременно с това да ни мотивират да вярваме повече в себе си и успеха си. :)

Важно е да сме решителни, защото нито един момент не е перфектен, понякога музата просто не идва и всичко зависи от това дали ще имаме волята да седнем и да започнем работата помечтите си точно СЕГА!

И понеже е модерно да казваме, че от новата година ще бъдем различни, ще правим това или онова и ще започнем отначало - аз направих точно обратното - и в първите дни на новата година си довърших неща, които съм започнала през миналата година. И това беше чудесно решение, защото е чудесен начин да си докажа, че наистина съм решителна и постигам всичко, което си поставя за цел. :)

И в духа на нетипичното, от всички пожелания за новата година, които получих през миналите няколко дни, най-ценни бяха всъщност интересните и нетипичните, защото бяха за това да ценя малките неща, да продължавам да се занимавам с изкуства, да остана целеустремена и упорита и да вярвам в себе си и мечтите си.

В тази връзка, и аз имам за вас няколко малко по-необичайни пожелания за новата година. Разбира се, че ви пожелавам обичайните здраве, щастие и късмет, но казани по този начин пожеланията звучат малко общо, а искам да ви пожелая и няколко по-конкретни неща:

бъдете решителни не отлагайте днешната работа за утре

не отлагайте мечтите си за по-късно, за по-подходящ момент, за утре или за лятото или за когато и да е

не забравяйте накъде сте тръгнали и имате 100% повече шансове да стигнете там

започнете нова книга още днес

усмихвайте се повече гледайте залеза (и изгрева, ако успяватв да станете достатъчно рано)

(по)казвайте на хората около вас колко са важни

довършвайте започнатото

предизвиквайте се всеки ден да правите нещата, които ви е страх да опитате

вярвайте, че няма нищо невъзможно

Благодаря ви, че посетихте блога ми през новата гоидна и прочетохте за моя по-необичаен поглед над пожеланията тази година! Едно от нещата, които си обещах да правя по-често е да пиша статии, така че до скоро виждане и четене на нови публикации!

- Никол

Защo трябва да спрем да сме постоянно "заети" ♥

Какво е това? Изгрев, който изпускаш докато си прекалено зает/а да се приготвяш за работа, да си ядеш закуската, да си разглеждаш фийда в социалните мрежи.

Какво е това? Може да бъде всяко нещо. Това едно нещо, което съжаляваш, че изпусна. Хайде, сещаш се поне за едно веднага.

Помисли за всички неща, който пропускаш, защото си прекалено зает/а да правиш нещо друго, което обаче е често пъти почти безсмислено. Всички сме се подредили като в онзи цитат от Боен клуб: "Заети сме да купуваме неща, които не са ни нужни, с пари, които нямаме, за да впечатлим хора, които не харесваме."

Започнали сме да говорим за това да си зает и претоварен сякаш е нещо хубаво. Започнали сме да се хвалим с това, че нямаме достатъчно време за нещо. И най-лошото е, че се гордеем с това. Така се чувстваме важни, чувстваме се необходими тук и там, чувстваме живота си пълен с различни неща. И в същото време искрено съжаляваме, че пропускаме партита, не се чуваме с приятелите си толкова често, колкото ни се иска, и нямаме достатъчно време за себе си.

Аз, ти, всички. И аз лично много се радвам, че най-накрая, реших да го поправя.

Защо по дяволите го правим? Защото ние го правим. От нас зависи. Ако има някой, който може да промени нещата, пак сме ние. Спри да си пренапълваш списъка със задачи, кажи на приятелите си, че ти липсват, излез да се видите, веднага, пропусни някое задължение и вместо това иде на разходка, остави си телефона вкъщи, стани по-рано и си изпий сутрешното кафе докато гледаш изгрева, разходи се бос/а в парка, изгледай някой ретро филм. ♥

- Никол