Кажете ми, че не само аз обичам музикални магазини! Всичко от плочите, страхотните арт обложки на албумите до това как някак винаги е пусната най-страхотната музика, когато точно докато ти се резхождаш из магазина. Любимо! За щастие все още имаме няколко такива места, които носят естетиката и вайба, за които говоря. И все пак ми е гадно, че така и никога няма да вляза в класически седемдесетарски музикален магазин, хората, които са виждали такива с очите си са големи късметлии.
И така, като горд узикален ентусиаст, често ходя на такива вдъхновяващи разходки в музикални магазини и почти винаги първото нещо, за което се залепвам, е секцията с плочите - затова се радвам, че плочите пак станаха популярни последните години. Спомням си, че когато бях малка все още се слушаха доста и вкъщи имахме грамофон, после CD-тата станаха модерни, а сега за щастие отново се сетихме, че плочите имат най-добрия звук и са страхотни. Ама много обичам нещата, които са ми любими по принцип да станат тренд! П.С. Така стана и с Харли Кин лед филма Банда самоубийци например, както и с кубинките, в които аз си паднах покрай метъла, а след две години излязоха като модна тенденция и изведнъж всички ги носеха, забавно ми беше, признавам. Да се върнем на плочите, в момента всъщност нямам грамофон и само се кефя на плочи отстрани, но мисля, че няма да издържа още много и ще си взема - заради по-добрия звук, но и винтидж усещането :D
Завинаги Нирвана фен съм и не се сдържах като видях плочата, просто трябваше да се снимам. Това е компилация с 14 парчета и изглеждаше много готино, така че няма да се очудя ако някакво специално лимитирано издание. Прото страхотно!
А виждате ли тази CD стена? Не се казва така, но ми звучи готино. Често като опитам да снимам нещо, снимката някак не предава магията. Например при залези или красиво място на закрито, което обаче не е добре осветено. Случвало ли ви се е? Надявам се да не се случва само на мен, но и се надявам да имате някакви фотографски трикове, които да ми споделите в коментарите :D Аз ще нарека тази снимка артистична, защото светлината я прави готино синя, а вие ще имате предвид, че на живо беше по-красиво.
А сега - към най-интересната част от поста! Купих си два албума, които са ми много любими, но досега съм и слушала само дигитално - Station to station на Дейвид Бауи, който най-вероятно е албумът, който съм слушала най-много пъти в живота си, и Born to die на Лана Дел Рей, малко от който си тананикам буквално всеки ден.
И нещо друго, което искам да споделя. Не знам как и защо, но музикалните магазини много ми напомнят за това, че много ми липсват видеотеките от едно време. Бяха голямо модерни в детството ми и ако си спомняте колко щастливо събитие беше за едно дете разходка до видеотеката - беше си цяло приключение. Сладки спомени хаха.
Надявам се, че ви е било интересно и ако и вие имате любими музикални места или истории ще се радвам да ми разкажете :)
- Никол
